четвъртък, 16 април 2015 г.

ЕДИН ЕЛИН НАУМ



Пътувам с влака от Враца за София. Чета „Октомври“ на Елин.
Правя се, че съществувам. Пътувам. Разплисквам се из купетата.
Сълзотворя в средата на април. И си повтарям наум...

Не зная как да се държа, когато не ме обичат,
не зная как да се държа, когато не ме обичат.

Изпадам в залези, подлези и перифрази.
За да се издигна. Над центъра на тежестта.

Над всеки арбитраж. За да се издигна. Някак.
Чета „Октомври“ в средата на април.
И си повтарям. И си повтарям...

Не зная как да се държа, когато не ме обичат.
Не зная как да се държа, когато не ме обичат.

Повтарям си. Чета наум. Общувам.
Изгубвам плът. Докато пътувам с бърз влак.

От Враца за София. Сълзотворя и сея мрак.
Разплисквам се. Из купетата.
Превръщам ги в куплети.
И пея. Сгъстявам се.

Имам си един Елин наум. Сея есен на око.
Сея есен и сълзи наоколо. И пея. Сгъстявам се.

Не зная как да се държа. Когато не ме обичат,
не зная как да се държа. Не зная как.
Когато не ме обичат. Сгъстявам се.

Пътувам. Чета „Октомври“ и пътувам. В средата на април.
Имам си един Елин за единица мярка. Сея есен на око. И пея.

Правя се, че съществувам.



/15.04.2015 г./



-