Ако след като си разменим с някого възможно най-обидните квалификации на
земята и извадим най-гъстата мъгла сред най-гъстите мъгли от себе си на
показ и всеослушание, това неизбежно здравословие и профилактика на
душата ли е? Разсейваме ли гъстата мъгла, разменяйки си всеотдайно обиди
и нападки? Или само си даряваме от вдън сърце разсейки на душевни
тумори, за да нахраним без свян и страх злото, което със завидно
старание отглеждаме като любим бурен в нас самите, въобразявайки си, че
можем да сложим в задния си джоб всички конституции и общочовешки
правила на човечеството?
...
