сряда, 24 юни 2009 г.

За изложба с окачени на скеле картини, статия публикувана на 23 юни 2009 г. в "Монитор"












Художничка воюва срещу бетонния пейзаж

Петър Петров


Обект: изложба "Строеж". Изпълнител и технически ръководител: Марина Маринова. Подизпълнител: Груб строеж "М.М." ЕООД. Строителни материали: платно, боя, дърво, въглен. Строителен надзор: Галерия "Кръг +". Работници: 1 бр. Пусков срок: 22.6.2009 г.

Не се смущавайте от леко грубоватия въвеждащ текст за това артсъбитие. Не се заблуждавайте, че е и реклама. Поканата не е и информационно табло за вдигането на поредната луксозна кооперация в столицата. А ловък ход да уловиш вниманието на публиката, замислен от млада художничка, влязла в образа на художник-строителен предприемач и проектант.

Маринова коментира по свой начин хаоса в строителството. Емоционална пустота, която предизвиква маниакалното запълване на всеки квадратен метър площ с тухлени постройки или бетонни пещери за съвременници. Авторката, завършила НХА през 2002 г., медитира върху това дали не опустошаваме въображението си, когато нон-стоп чертаем, преподреждаме и скицираме живота. Когато го затваряме зад стените на лъскавите фасади, в сгради-пашкули. "Не че изложбата ми е провокирана от личен опит, но така се случи, че ми предстоеше да се преместя да живея на друго място. Бях си закупила жилище на зелено. Станах свидетелка на целия процес”, сподели пред "Монитор" авторката.

Марина Маринова не е склонна да говори дълго за същността на картините си. Преди 5 години в същата галерия "Кръг +" тя открива изложба, която обаче е посветена на блоковете в квартал "Люлин". Не е и предполагала, че ще се стигне до доразвиване на темата. "Още преди да представя работите си в настоящата експозиция, три от тях бяха продадени", признава художничката. 18-те произведения са обединени от темата за отсъствието на непринуденост и лекота на битието ни.

Светлин Русев я намира за неудовлетворена и болезнено самовзискателна като автор.

"Ако понятието концептуално не беше толкова изхабено и обезсмислено, изложбата "Строеж", можеше да се нарече концептуална. Ако представата за инсталация не беше така масово профанирана, можеше да се определи и като инсталация, но при всички случаи е над рутинната употреба на подобни понятия", смята Русев.



Снимки: Румен Добрев

вторник, 23 юни 2009 г.

Бездарие на "Шипка" 6, статията е публикувана в "Монитор" на 21 юни 2009 г.













Бездарието изду платна на „Шипка” 6

Сред малкото талантливи живописци в изложбата “Реалност/Фикция” са Деля Чаушева и Михаела Власева


Петър Петров


Традиционната национална изложба на съвременни живописци на „Шипка” 6 тази година е озаглавена “Реалност/Фикция”. В нея участват с картини и артинсталации имена като Александър Вълчев, Андрей Янев, Асадур Маркаров, Бисера Вълева, Валентин Дончевски, Гълъб Гълъбов, Дарина Янева, Десислава Денева, Иво Бистрички, Йордан Парушев, Кирил Апостолов, Любен Генов, Мария Райчева, Момчил Георгиев, Светослав Недев, Симеон Стоилов, Симеон Шивачев, Стоян Куцев, Цветелина Максимова.

Сред най-открояващите се платна са творбите на Михаела Власева “Малкият-голям световен проблем” и “Придвижване” на Деля Чаушева. В триптиха на Власева виждаме как две деца - момче и момиче, са насочили оръжия едно срещу друго, но всъщност - срещу свой връстник. На челото на жертвата “грее” рана от изстрелян вече куршум. Лицето на потърпевшото дете е унило и полувцепенено.

Авторката предава до какво може да доведе вкарването в матрицата на агресията и насилието, които макар и под формата на игра могат да имат фатални последствия върху нечия съдба. Важно уточнение - Власева, която залага на социалните сюжети, е ученичка на посветените в съвременното изкуство Божидар Бояджиев и Станислав Памукчиев.

Чаушева е също любопитен и вече утвърден художник. Завършила е Краковската художествена академия “Ян Матейко” - в ателието на големия полски художник Йежи Новошелски. Миналата година именно тя беше поканена на Международното биенале на изкуствата в Пекин по време на олимпийските игри. Дея рисува абстрактна живопис и е разпознаваема като стил. Ако се проследят и предишни нейни работи (“Пътеките са изровени”, “Праг”, “Фалшиви небеса”, “Безкрайно”), те могат да се почувстват като нестихващо реене във въздуха, постоянно отлагане на кацането. В работите й дори и геометричните фигури пулсират, дишат.

Трябва да се отбележи и участието на една от утвърдените ни концептуални авторки - Моника Попова. Този път тя се представя с огромни по размер платна - за съжаление извънредно некомуникативни, кухи и предпоставени, почти налудничави. Смисълът в картините й, в които съзираш фантазмени образи, шестващи малки човечета и сърдечни клапи, е обратно-пропорционален на размерите им.

Това, впрочем, е диагнозата на по-голямата част от подбраните работи в “Релност/Фикция” - безидейност, липса на смисъл. Картините просто запълват пространството на галерията, без да излъчват духовност. Сякаш някой е събрал бракувани платна по ателиетата. А уж лайтмотив на организаторите е “концентриране върху стойностните неща”, битка с “остарелите идеи и посредствеността”.

Чудесно е, че има толкова много кандидати, които искат да докоснат с изкуството си зрителите, подлъгали се да влязат в мрачните зали на масивната сграда на СБХ. Но проблемът е, че поне половината от изложените произведения не притежават никакви достойнства, а някои платна направо граничат с кича. Защото едно са лозунгите и съчиняването на атрактивно мото, а друго - да поощриш нечие самоуко мацане с бои, като го включиш в сборна експозиция.

Основният извод от изложбата е, че не всеки го бива да се прави на съвременен художник. Абстрактните видения не дават индулгенция, щом липсва талант. А именно „аурата” на таланта липсва при повечето картини.

Изложбата продължава до 10 юли.


Снимки: Венцеслав Юскеселиев - “Малкият-голям световен проблем”, видян през очите на Михаела Власева; Картината "Придвижване" на художничката Деля Чаушева

неделя, 21 юни 2009 г.

Изложба "Виенски акционизъм" в СГХГ, публикувано в "Монитор" на 14 юни 2009 г.







Йоко Оно показва задни части

Кървища и провокации
в изложба на Виенския акционизъм в СГХГ



Петър Петров


Изключително шокираща изложба на инсталации, кратки филми, обекти и живописни картини на представители на т.нар. виенски акционизъм бе открита в Софийската градска художествена галерия. Експозицията показва произведения от фонда на Музея за модерно изкуство във Виена (MUMOK) на автори като Гюнтер Брус, Ото Мюл, Рудолф Шварцкоглер, Херман Нитч, както и на творци, повлияни от радикалните опити за разчупване на рамката и бягство от традиционната живопис. Всичките те обявяват тотална война срещу табутата на времето.

Като че ли най-точно в понятието скандална експозиция попадат работите на Джексън Полък и Ив Клайн, които предшестват акциите на виенските провокатори. Не по-малко интересно е краткото видео на Йоко Оно, в което в близък план се виждат… задни части.

Виенските акционисти искат да се освободят от заучените техники на рисуване и академичното образование. Не са удовлетворени дори и от крайния експресионизъм, затова решават да използват тялото и неговите течности за концептуални коментари върху обществото и политиката. Снемат границите между жанровете. Търсят пътищата до подсъзнанието. Изследват последиците от травмиращата действителност.

Движението нашумява 17 години след края на Втората световна война. Концептуалистите проверяват докъде стига границата на толерантността на държавата. Пърформънсите им понякога преднамерено провокират органите на реда.

Акционистът Брус например е заловен от полицията, след като веднъж през 1965 г. се боядисва от главата до петите с бяла боя и се разхожда пред смаяните погледи на обикновените граждани. Идеята му е да се превърне в бродеща жива картина. Още по-радикално е видеото, което можете да видите в един от ъглите на СГХГ, на което художникът истеризира и прави странни ритуали върху бял чаршаф. Уринира в чаша, изпива течностите от тялото си, разкървавява се. Зашива с игла разраненото си бедро.

Идеята е да се достигне до критични психически натоварвания и физически деструкции. А какво да кажем за акцията на Херман Нитч от 1963 г., в която бунтарят е заснет в няколко кадъра как изкормва провиснато мъртво животно и изважда вътрешностите му, опръсквайки белия фон с кръв?

На запитване на "Монитор" по време на пресконференцията дали има възрастово ограничение за посетителите на нестандартната експозиция, домакините Мария Василева и Аделина Филева отговориха, че е въпрос на възпитание как родителите ще информират децата си за изкуството. Никъде по света нямало забрана за посещение според годините, на които е някой от любопитните да влязат в дадена галерия. Било време да погледнем на музеите по по-различен начин. Родители - не влизайте с невръстните си деца в изложбата, която продължава до 5 юли!



Снимки: Картина на Херман Нич; Картина №7, Джексън Полък, 1950 г.; Рудолф Шварцкоглер, акция „Женитба", 1965 г.